Не ви ли се струва, че в ежедневието ни времето минава изключително бавно? Ако обаче се обърнем назад към миналото си, има цяла вечност зад гърба ни. Кога са изминали тези дни, месеци, години? Как е станало толкова постепенно и неусетно?
Истински шок е да установим, че макар времето да изглежда почти неподвижно, то всъщност се движи безпощадно бързо. В подобни моменти внезапно осъзнаваме нещо, за което рядко си даваме сметка – тези мигове няма да се върнат. Достатъчен е само поглед върху часовника: „Тик- так“ - протяжно, бявно и необратимо е всяко едно отмерване на секундомера. Неизбежно ще нахлуе и въпросът: Пълноценно ли съм изживял/а аз миналото си? Рядко помним дори какво сме правили предишния ден. Понякога забързаното ежедневие така ни повлича, че минават седмици преди да решим да разчупим еднообразието. Същото еднообразие, което убива усещането, че времето се движи, по този начин заблуждавайки и нас. И така, този въпрос не винаги получава задоволителен отговор.
Много хора съжаляват под влиянието на тези мисли. И това е нормална човешка реакция. По-добро решение ще е обаче да се научим да ценим всеки един момент от живота. Да обръщаме внимание и да се радваме на малките неща. Ако използваме всеки миг пълноценно, той ще оставя усещане за удовлетвореност от всеки изминал ден. Така няма да се обръщаме към миналото си боязливо, че не помним нищо по-интересно от отминалите седмици, а с усмивка ще извикваме спомените си.
Често денят ни е помрачен от неудобна ситуация, рязко изказани или просто премълчани думи, от неудовлетвореност или скарване с приятел. Сами не съзнаваме колко много време губим върху осмисляне на случилото се и в прехвърляне на евентуални варианти как сме могли да го избегнем. Това е един от основните човешки пороци. Ние сме надарени със способността да мислим, но тя ни е дадена, за да определя пътя ни напред, а не да ни тласка назад. Докато се измъчваме заради отминали моменти, не осъзнаваме, че губим много време от настоящето си. А и ако преценим трезво, всичко, което е в миналото вече се е случило и не може да се върне. С поглед напред може да решим как да поправим последиците, а с поглед назад може само да затормозим повече и себе си, и близките си.
Разбира се, имаме безброй хубави спомени. И с удоволствие се връщаме към тях, когато сме тъжни или просто ни е скучно. Хубаво е да се радвате на спомените си, но още по-хубаво е да създавате нови тук и сега. Грижете се за себе си и се радвайте на живота, дори когато ви е тъжно. Приемете несгодите като предизвикателство, което да ви амбицира, а не да ви тласне към униние, оплакване и самосъжаление. Единствено от нас зависи дали ще сме удовлетворени един ден като погледнем назад в годините. Ако ценим всеки малък успех като грандиозно постижение в живота, това ще осмисля дните ни. Един истински приятел е този, който заедно с близките си изживява техния успех и тяхната болка. Съпричастността насища ежедневието с още повече истински мигове, а това прави живота по-пълноценен.
Никой не е успял да спре хода на времето. Мнозина са обаче тези, научили се да го контролират, така че да го използват в своя полза. Те пренебрегват непоносимите моменти и искрено ценят щастливите. Така превръщат повече изживявания в спомени. Спомени, които един ден ще ни напомнят, че сме изживели живота си точно по начина, по който е трябвало.