В човешкото съзнание бушуват въпроси, чийто отговор вероятно никога няма да открием. Как е възникнала земята, защо сме надарени с разум, как са се появили египетските пирамиди, защо въобще живеем, при условие, че един ден ще си отидем?
И най- екзистенциалният от всички- какво ще се случи с нас след смъртта ни.?
Нека погледнем на човешкия живот отдалеч... Стотици, милиони години наред събития са променяли облика на земята и природните процеси, на които тя е подвластна. Всичко е една гигантска необхватна добре смазана машина, която изпълнява ред функции, в течение на милиарди години. Тази гигантска машина е само малко късче от Слънчевата система. А още по-глобално погледнато, Слънчевата система е една микроскопична част от целия Космос.
Реално, ние дори не знаем, не бихме могли и да знаем, колко е голяма Вселената и какво има отвъд нея.
Замислете се сега за настоящия момент и колко незначителен и преходен миг изглежда живота ни на фона на тези размисли.
Къде е уловката да сме на тази земя толкова години?
Защо сме се развили толкова, и продължаваме да се развиваме, вместо тихо и кротко да изживяваме спокойно дните си, както праисторическите народи? Защо човешкото съзнание е проектирано да се развива и да търси начини да подобрява всячески капацитета си, да обогатява познанията си, при условие че пред него реално не стои вечен път, а всичките ни въздишки са преброени?
Подобни въпроси са подтикнали учените да се заемат сериозно с изследването на идеята за безсмъртието на духа. Една от основните теории за това какво се случва с нас след смъртта ни е, че се прераждаме. Всичко това се случва с цел, разбира се. С опита, който придобиваме по време на всеки земен път, ние се доближаваме все повече до съвършенството. За всеки е необходимо да изживее различен брой животи, докато достигне това състояние на завършеност. Смята се, че, реално, спомените от предходния ни живот се съхраняват в съзнанието ни първата година след новото раждане. След това малкото дете започва да акумулира нови знания, спомените от преди постепенно избледняват и в един момент изчезват.
Скептиците, естествено, отхвърлят подобни теории, отдавайки ги на силния страх на хората от смъртта. Те гледат на съществуването ни изцяло и единствено като на някакъв чист късмет, определят така наречената душевност като висша нервна система, и всичко според тях се преустановява в момента, в който отдадем последния си дъх.
Може и да са прави, че в стремежа да избягат от смъртта, хората посвещават живота си на търсене на обяснения и доказателства, че съществува прераждане. Но налице са необорими факти, които допълнително стимулират учените да задълбочават изследванията си. Най- актуалното твърдение е изпадането в клинична смърт, след която хората се съживяват. Те разказват за усещане на лекота, чистота, спокойствие, опрощение. Някои виждат фигури, усещат как нещо ги влече към неизвестното, обикновено обляно в бяла светлина.
Какво е тази бяла светлина, какво има отвъд нея?
Как може да обясним, че хора в състояния на дълбок транс или медитация, отключват в себе си способност да говорят на други езици /Ксеноглосия/. Има записано доказателство за двама близнаци-деца на две годинки, чиито родители забелязали, че децата им общуват на странен неразбираем език помежду си. Когато ги завели в Колумбийския университет за изследвания, учени открили, че те всъщност общуват на език, който е изчезнал преди хиляди години, и няма реален източник, откъдето може да са го придобили, още повече предвид факта, че са още деца.
Някъде в Тибет, пък, се слави способността на някои деца да демонстрират познания за факти, които никога не са били узнавани преди те да ги споменат, относно житието и битието на Далай Лама. Те са били наричани Далайчета, тъй като говорели така, сякаш носят част от душата му в себе си. Едно от тях твърдяло, че в една определена кутия били положени зъбите му, и когато открили въпросната кутия, учени били изумени че там действително били зъбите на духовния водач Далай Лама.
А на какво се дължат привиденията, призраците, силите и образите, които тълкуваме като паранормални?
Много въпроси остават без отговор, въпреки значителния напредък на науката. Какво се случва с нас след като умрем може да каже само този, който един път се е срещнал със смъртта. А за наше най-голямо разочарование никой, веднъж попаднал там, не се е върнал. Може би щяхме да се чувстваме много по-облекчени и спокойни ако знаехме какво ни чака отвъд. Но пък кое щеше да поддържа тонуса ни тогава?
Неизвестността от смъртта ни кара да се плашим от нея и да я определяме като нещо лошо. Ако знаехме, че тя е приятно изживяване, нямаше да се стимулираме да живеем, да се обогатяваме и развиваме, а щеше да ни е все едно дали живеем или ще умрем. Тогава животът въобще нямаше да бъде същият, самото ни съществуване щеше да е много по-празно и безсмислено. А може би това е било изначалната идея на Създателя - хората да умират, а не само да се раждат, за да се развива съзнанието и света заедно с него. И тук отново достигаме до предположението, че все пак има някой, който управлява живота ни, стимулира развитието и най-важното възпроизвеждането ни.
Защото какво по-голямо доказателство за живот след смъртта от това да оставиш след себе си друг живот, вплел частица от твоя собствен. Този цикличен процес ще съхрани част от теб и твоето послание в настоящия момент, от настоящия момент в бъдещето, а от там до края на света. Краят на света, който обозначава реалното начало на вечността.