| За бай Стамат и бай Том
Бай Стамат
За бай Стамат от трети цех “на запад” означава рая. Според него там всеки може всичко. Всеки е невероятно богат, има по десeт коли и пет къщи, и две яхти, и частен самолет, и взема по амнайси милиона долара, паунда, йени, седмично. И всички са весели и доволни и щастливи. И имат всичко. И са много добри хора. И много културни и нинам си още кво. И не само според него ами и според всичките му сънародници които не са живели на запад. Да ама не. Много от хората в България са толкова заблудени по тая тема и затова реших да напиша това. Много хора в България са забудени не само по тая тема. Бай Стамат е леко мургав и леко брадясал. През лятото пие поне по осем бири на ден – ей така между другото. Обича вечер да пие ракия със салата. Обича и да понабива жена си отвреме на време. Обича да псува и да гледа мач. Обича да говори за политика и да прави планове за оправянето на България. Последните години обаче май му поомръзна тая политика, щото всички били маскари. Тъй че той по набляга на ракийката и на боя. През лятото се мотае из трети цех със джапанки и потник който някога е бил бял и който не прикрива добре смешните косми по гърба и раменете му. Той мн ого е крал по времето на комунизма и сега се мъчи са пооткрадва каквото може. Ама то не е останало много за крадене. Или поне не много за човек със мръсен потник и скъсани джапанки. Виж, бай Стамат е практичен човек – ако той намери нещо на улицата – било то скъсана автомобилна гума или пирон – той го прибира. Щото може да му потрябва. Или да не вземе някой да го открадне. Не че не може да си купи един пирон, ама нали авантата е чиста печалба щото не се облага с данъци. Той затуй прибира. И е щастлив като намира разни “ценности”.
Бай Том е от страната на мечтите. Той е с наднормено тегло. Всъщност по-лесно е да го прескочиш, отколкото да го заобиколиш. Бай Том обича телевизията. Както всеки друг от страната на мечтите. Той обича всичко – реклами, тъпи фими, хубави филми, тъпи шоута в който тъпи патки разказват как тъпите им съпрузи ги напускат и сега решили да се сдобряват точно в това шоу. Що не – нали им плащат. А сгреших – бай Том не обича всичко – не обича новини. Кофти му е мисълта че има нещо друго освен Америка. Неговият свят е много много малък. Светът на Том свършва много близо до къщата му. Не е ходил по-далече. Бай Том е супер отпуснат – той мрази да се движи. Мрази да ходи на гости, мрази да се среща с други хора. Той си живее в неговия малък свят и нищо не го интересува. Бай Том не е можел да пие бира преди да стане на 21. Когато е живял с родителите си те не са му давали да излиза много а пък и той не е искал. Нали си има телевизор. Но когато е отишъл в колеж след много увещания от страна на родителите... тогава той се е напивал като прасе всяка вечер в затънтения колеж в горите на някой си щат в продължение на четири години. Бай Том още не е изплатил бараката си – т.е. прекрасната си голяма дървена къща. Той почна да я изплаща откакто беше на 24 ама цените на пустите къщи са толкова високи, че богатия американец трябва да плаща много много години от скучния си живот. Децата на Том са дебели. Те са куул. Или поне тъй си мислят. Абе те въобще не са куул ама на тях им е било обяснявано от съвсем малки колко са готени тъй че сега никой не може да ги разубеди. Те са шумни и неприятни. Обичат да се уригват. Обичат да се карат – с учителите, с родителите си, с другите деца. За Том не е проблем да си сложи краката с обувките на масата където след малко ще вечеря с апетитна замразена храна. За Том не е проблем да вземе от земята току що падналото парче храна и да го изяде. Стаята на нашия герой е страшно разхвърляна. По пода се търкалят мръсно бельо, остатъци от храна, опаковки от разни работи и едни ключове дето Том търси от две години. Той никога не се е притеснявал от цялата тая свинщина. Той никога не се е замислял че нещо не е наред. Все пак той е куул тъй че нищо свързано с него не може да не е куул. Когато се Том се уригва е куул, когато пикае е куул. Абе с две думи той е куул като хладилник Мраз от осемдесет и втора. Том обаче може да прави едно нещо много добре – да подрежда стоки по рафтовете на Уолмарт. Ако Том завиваше гайки – той щеше да може да ги завива с поглед. Том си разбира от работата. Това е направило неговата страна такава каквато е. Той не се интересува от друго. Той си гледа телевизията, яде, оригва се и си завива гайките или там каквато е работата му. Това е. Нищо друго не го интересува. Ако му се счупи хладилника – той вика някой друг Том дето разбира от хладилници. Ако се нуждае от нещо друго – той плаща на някой друг Том дето може да ремонтира телевизори с поглед. Виж бай Стамат е отварял неговия Електрон поне двайсе пъти да го ремонтира. Не че Стамат рабира от телевизори – той си мисли че рабира. Що да дава пари на някой друг. То пари и без туй няма. Бай Стамат “разбира” още от коли, мотори, мач, бира, жени... Абе няма нещо което бай Стамат не може. Той е супер.
Жената на бай Том има водоизместимостта на Титаник. Грозна е като салата. Тя има и човешки и някви други права. Уж. Затова тя не пере, не мие, не мете, не чисти.Къщата и не е в идеално състояние. Там често мирише не умрели лебеди, защото домашния любимец често решава, че средата на хола е най-подходящото място за акане. И тъй като никой не иска да се занимава с глупости аканото на домашни любимец си стои там с дни. Иначе всички много го обичат и му се радват, и му правят снимки с новата дигитална камера, които пращат на разни роднини и познати. На Том му трябваха 3 седмици да разбере как работи камерата и досега той знае само около 5 процента от опциите които предлага. Жената на бай Том му обува обувките. Щото Том не може сам. Трудно му е. Много. Том понякога се замисля много сериозно за здравето си. В такива моменти заедно с петорния чийзбъргър и пържени картофи той си купува Diet Coke... Или пък светкавично си поръчва някакъв вълшебен уред по телефона с който 12см сланина ще се превърнат в rock hard muscles само за два дни с по половин минута упражнеиня на ден. Естествено тия уреди се рекламират от пичове които никога не са стъпвали в зала за тренировки, никога не са вдигали истински щанги, не са вземали никакви суплементи... и изглеждат невероятно заради вълшебния уред. Когато пича обаче си получи уреда по пощата той никога не му обръща внимание.
Жената на бай Стамат живее в България. Тя няма права. Уж. По цял ден, когато не пие кафе пред блока, тя търчи като финикиец из къщата. И мете, мие, пере, чисти. И реже салата. И прави компоти. И събува Стаматовите обувки вечер. И спи със с съседа. И със съседа на съседа. И с още няколко съседи и техните съседи. Ей тъй – шоу да става. И жената на Том би спала със съседа си и с неговия съсед ама те не я искат. Марчето обича да яде баница с кисело мляко. И бой. Второто много не го обича ама го яде. Тя никога няма да забрави когато след като Стамат изпи 12 бири и малкия Гошо го пита може ли да върне бутилките и с парите да купи хляб Стамат каза: ”Може синко може. Еййй, ако ме нямаше мен какво щяхте да ядете”. Това за нея...
Веднъж някакъв далечен роднина на Том бил излизал изън Америка. Ама това било преди години. Том не е чувал много за него, а и не иска да чува защото какво общо може да има той с такъв човек. Том не харесва различно мислещите хора – не харесва хората дето искат да знаят и научат много. Затова и неговото правителство рине пари на тия които искат да знаят нещо и да научат нещо. Той знае за тоя далечен роднина само че като ходил из разни забутани и забравени от Бога страни на екскурзия бил изчукал половината население от женски пол там.
Не щото тоя роднина бил много готин, хубав богат или нещо от рода. Просто тъпите патки в забутаните страни си мислели, че като далчения роднина на Том е от Америка той е принца от приказките, героя от филмите или незнам си кой. Поне тъй ги били убеждавали бащите им Стаматовци с приказките си, и филмите, и песните. Тоя роднина работел в Кеймарт като подреждал стоките по рафтовете. Бил също толкова разпуснат и грозен като Том. Но веднъж гледал някакво шоу по телевизията и се навил да излезе от Америка за две седмици и да иде в далечната забравена от Бога страна. Оттам той донесъл един сифилис за жена си и още петнайсетина паунда тегло тъй като в оная далечната страна всичката храна била толкова невероятно евтина, че Том ядял едва ли не и докато спи.
В страната на Том ако си инициативен наистина можеш да постигнеш много. Можеш да работиш в голяма фирма, да вземаш много пари, и да имаш къща по-голяма и по-дървена от тая на Том. Можеш да си купуваш нова кола на всеки две години. Можеш и всяка година. Може и по-често. Зависи. Можеш даже да забравиш откъде си дошъл. Ей така – просто ставаш американец – както са направили милионите италианци, англичани, зимбабвийци, кабоверданци и незнам си какви. Твоите деца в тая страна на мечтите обаче ще приличат на Том. Те ще мислят като него и техният свят ще свършва на пет метра от входната им врата. На тях няма да им пука откъде си дошъл ти, нито да ги интересува нищо свързано с твоето минало. Всъщност тях няма да ги интересува нищо освен тях самите и това кой дилър давал по евтино тревата. Те няма да могат да пият докато са под 21 законно и те наистина няма да се напият повече от 10 пъти докато станат на 21. Но пък трева ще изпушат колкото е изпушило половината население на Ямайка за година. Ти естествено ще им обясняваш, че тия работи не са хубави, ама те са куул и могат да праят квот си искат. И ще се смеят на пропагандата по телевизията където някой им казва “just say no”. IQ-то им ще е не повече от това на прясно окосена трева.
Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред блока, Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето, че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал, че Том не бил точно както си го е представял , а нещо доста различно . Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл – да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали в България. Не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради “ко ша кажат хората”. Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти знаьш ли у ъмерикъ ... койве, ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия – изапдналите – в България си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал, че когато си малко тъпо копеленце където и да отидеш си оставаш малко тъпо копеленце. Това естествено леля Марчи – Стаматовата жена, не може го разбере. За нея щом българин е отишъл в чужбина – било в Таджикистан или Румъния даже – той е успял човек. Той живее като цар. Все пак нали е в чужбина. И нали по лошо от България нема.
След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там, откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал, че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща – защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието.
Мислел си и за оня 500 години. Мислел си и за ония 45 години. Чудел се защо продавачите го питат: “Ко шъ искъш”. Чудел се как може полицаите да му искат пет лева като го спрат. То поне да бяха 100 ама 5 лева - на Пешо му се струва смешно. Той естествено казвал на тъпите полицаи да се разкарат. Не искал да ги подкупва, а предпочитал да му напишат акт. Бай Стамат много се смял на тази му постъпка. Пешо се чудел се и що му взели лаптопа на митницата. Смеел се като виждал малки сополанковци да се гъзарят с разни счупени GSM-и. И за много други неща. На края на първия месец той си събрал парцалите и... Бай Стамат не е говорил скоро с Пешето. Чувал че бил някъде из Америка ли Англия ли. И той не знае. Работел. Много пари вземал. Или май учел. Бай Стамат не е сигурен. Абе оправило се момчето казват. Карало хубава кола. Никой не знае със сигурност обаче. И никой не го е чувал и виждал скоро...
Бай Стамат не разбирал, че България това са хората в нея. Той не осъзнавал, че хората са изградили системата, хората са построили сградите, пътищата и т.н. Хората са станали управници. Хората са измислили законите. Абе хората са изградили държавата такава, каквато е. Да да – включително и ти дето се пулиш и четеш това сега. И бай Стамат не разбирал че единствените виновни за това което е лошо в България са самите хора. Не разбирал че единствените, които могат да променят България са българите. И продължава да не го разбира. Той чака някой да “дойде” и да “оправи” България. Някой да почне да го замяра с пачки пари по челото, а той да продължавата да си пърди и да си бърка в носа. На Стаматчо не му е ясно че никой не прави нищо за сините ти очи. Стаматчо не разбира, че нещата не се случват от самосебеси. Хората правят нещата да се случват. Америка не е станала Америка просто ей тъй – някой щракнал с пръсти и готово.
Пешо все си мисли, че ако се направи така, че 7-те милиона българи изчезнат и на тяхно място се поставят същия брой американци. Но тия американци не да дойдат с парите си и всичко. Просто се поставят на мястото на българите в същите условия.... и България ще стане Америка много бързо. Просто така. И Пешо никога нямя да рабере защо българите толкова се оплакват, и защо на тях винаги някой друг им е виновен. Те са си виновни. И Пешо и той е виновен – щото е избягал.
Секретарката
1. Секретарката не закъснява - тя ходи по магазини.
2. Секретарката не отсъства - тя мие чиниите у дома.
3. Секретарката не яде - тя дегустира храната на шефа.
4. Секретарят, не е секретарка - той е съпруг на Секретарката.
5. Секретарката не се подмазва - тя релаксира шефа.
6. Секретарката не седи без работа - тя пази спокойствието на шефа.
7. Секретарката не флиртува - тя проверява волята на шефа.
8. Секретарката не събира клюки - та подготвя отчет за шефа.
9. Секретарката не бърбори по телефона - тя си тренира речевия апарат.
10. Секретарката никога не се почесва по тиквата - тя си оправя прическата.
11. Секретарката не пуши - тя се освобождава от напрежението.
12. Секретарката мисли за това, за което не мисли шефа.
13. Секретарката не бива да мисли за това, за което мисли шефа.
14. Ако се налага Секретарката изобщо не мисли.
15. Ако Секретарката забрави поръчката, изпълнява по важната поръчка.
16. Секретарката не играе на компютъра, тя се упражнява за работа.
Най-добрите изобретения на блондинките
Съдържание на речник.
Фенерче на слънчеви батерии.
Чай в непромокаеми пакетчета.
Парашут, който се отваря автоматично при удар.
Инвалиден стол, който се кара с педали.
Вентилатор без електричество, който се задвижва от вятъра.
Зарядно устройство, работещо с батерии.
Хладилник за ескимоси.
Надуваема дъска за дартс.
Пожаробезопасни кибритени клечки.
Лента, която не се осветява.
Хиликоптер с катапултируема седалка.
Рh-неутрален шампоан.
Телефон за глухи, който вместо звънец има светлинен сигнал.
Прибор за нощно виждане на слънчеви батерии.
Блондинка в магазин за резервни части
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй.... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят.... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на
една девойка. Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго.... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година на раждане?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи....
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция
се
чува хихикане... Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога.
Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно,
потискайки
смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът
(червен
от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва
съдържанието
на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно
хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferado, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до
писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!
Компютърът и жената
Компютърът не ви сравнява с бивши си ползватели.
Компютърът не звъни на бившите си ползватели.
На компютъра не му пука как изглеждате.
Компютърът се побира на всяко място и няма претенции.
Компютърът никога не забравя датата на рождения ви ден.
Компютърът не казва: 'О, ти се върна?'
Компютърът не те пита: 'Имаш ли друг компютър?'
Компютърът никога не ти говори за женитба.
Компютърът не се сърди, ако се забавите с отговора на въпрос.
Компютърът не наднича в дневника ви и не бърка в портфейла ви.
Компютърът не ви казва: 'Нека да бъдем просто приятели'.
Компютърът не използва самобръсначката ви.
Компютърът не ви подлага на кръстосан разпит, когато закъснеете вечер.
Компютърът лесно се включва и изключва.
Компютърът лесно се отваря.
Компютърът винаги е готов да направи това, което искате от него.
Компютърът прави всичко, дори и да не сте го молили.
Компютърът може да ви чака безкрайно (или поне докато не спре токът).
На компютъра не му пука за разликата във възрастта.
Компютърът не го интересува дали сте женен или не.
Компютърът не може да забременее.
Компютърът не се обижда, ако използвате други компютри.
Компютърът не ви предлага да ви запознае с родителите си.
Можете да споделите компютъра с приятели.
Компютърът не ви звъни в работата по 100 пъти на ден.
Компютърът не играе с вас на тъпи игри, освен ако не го помолите.
Него никога не го боли глава и няма критични дни.
Компютърът не ви се обижда, ако не харесвате приятелите му.
Сеансът на общуване с компютъра е най-малко четири часа.
Не е нужно да се извинявате на компютъра.
Можете да влезете в няколко компютъра едновременно.
Можете да навестите компютъра по всяко време и той винаги да е готов.
Не е необходимо да му казвате, че го обичате и че е единствен.
Извраетно подсъзнание
1. Мръсното на жената, започва с 'п', по средата 'т', и завършва на 'ка'? * Престилка *
2. Стърчи, виси и пръска, с три букви, по средата 'у'? * Душ *
3. Какво е пръднята? * Опит на гъзът да запее *
4. Какво е оригнята? * Пръдня сбъркала пътя *
5. Голям, червен, клати се и се празни? * Автобус 'Икарус' *
6. Какво ще се получи, като влязат няколко монахини в басейн? * Компот от сливи *
7. Кой човешки орган може да се увеличи до три пъти? * Зеницата *
8. Какво е долен, ляв педал? * Амбриаж *
9. Какво свързва: удавен мъж, изгорял хляб и бременна жена? * Късно изваден *
20 npuзнaka, че сте циганин
1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu вce cъщuтe.
4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa Цeнтpaлнa гapa.
6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глeйтe ca kвo шe нaпpaвa!"
7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"
8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.
10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu нaмupaтe нoвa любoвнuцa.
11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca "Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"
12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa 50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce cъбupa.
14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.
15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.
18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.
19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".
20. Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки.
Мъжки манифест
Скъпи потиснати колеги и съратници мъже!
Най-накрая имаме нещо черно на бяло!
Дните, в които жените ни обясняваха, че не ни разбират, са вече преброени!
Изпращаме ви мощен инструмент за да го предадете на вашите жени така, че те да могат да го прочетат и-надяваме се-да могат да ни разберат!
МЪЖКИ МАНИФЕСТ (окончателна версия-един път и завинаги!)
Скъпи жени, госпожици, приятелки, годеници, съпруги и т.н.,
1. Ако считате, че сте дебели, това най-вероятно е вярно. Не ни питайте постоянно, ние няма да ви дадем удовлетворителен отговор!
2. Ако искате нещо, то просто го кажете. Нека изясним-ние сме прости. Ние не разбираме деликатните, заобиколни въпроси. Намеците не работят при нас-също и очевидните такива! Просто кажете това, което искате!
3. Когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, не се учудвайте че получавате отговор, който не искате да чуете.
4. Ние сме прости. Когато ви молим да ни подадете филийка хляб, ние нямаме предвид нищо по-различно от това, което ви казваме. Това не е упрек, че хлябът не е на масата. Няма нито скрити тълкувания, нито обвинения! Ние наистина сме прости.
5. Ние сме прости.
Няма никакъв смисъл да ни питате за какво си мислим. В 96,5% от времето ние си мислим за секс. Не, ние не сме нерези, това просто ни харесва най-много!
6. Ние сме прости.
Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готови да водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.
7. Петък/Събота/Неделя=плюскане=приятели=футбол пред телевизора=бира=лоши маниери. То е като пълнолунието или приливите и отливите-неизбежно.
8. Пазаруването не ни доставя удоволствие. И никога, никога няма да ни достави удоволствие!
9. Когато излизаме някъде, трябва да знаете че каквито и парцали да сте сложили отгоре си, те ви стоят чудесно. Кълнем се!
10. Имате достатъчно дрехи и обувки. Сълзите са изнудване! Това, че ще се разорим, не може да бъде доказателство за нашата любов.
11. Повечето мъже имат по три чифта обувки. Повтаряме: ние сме прости. Как изобщо стe стигнали до идеята, че би могло да ни хрумне кои точно обувки измежду вашите 30 чифта ще ви стоят най-добре?
12. Простите отговори като “Да” или “Не” са напълно достатъчни, и то без значение какви са въпросите!
13. Ако имате проблем, ни помолете да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.
14. Главоболие, което трае 8 седмици, не е никакво главоболие. Вървете на лекар!
15. Ако сме казали нещо, което може да бъде изтълкувано по два различни начина, единият от които ви обезпокоява или ви прави нещастни, ние сме имали предвид другото тълкувание!
16. ВСИЧКИ мъже виждат само в 16 цвята. Прасковата е плод, а не цвят!
17. А що за цвят е кайсията (каисията?) и как, по дяволите, се пише тази дума?!?
18. Бирата ни харесва по същия начин, по който на вас ви харесват чантите. Вие не го разбирате. Ние също не го разбираме.
19. Когато ви питаме дали “има нещо” и вие ни отговаряте “не”, ние ви вярваме и се държим така, сякаш наистина няма нищо и всичко е в ред.
20. Не ни питайте дали ви харесваме. Бъдете сигурни, че не бихме стояли при вас, ако не ви харесвахме.
21. Основното правило, за каквото и да става дума и дори при сянка от съмнение, е: Не усложнявайте нещата! НИЕ НАИСТИНА СМЕ ПРОСТИ!!!
МОЛЯ ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ ТОЗИ МАНИФЕСТ ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ ЖЕНИ, ЗА ДА МОГАТ ТЕ ДА НИ РАЗБЕРАТ ЕДИН ПЪТ ЗАВИНАГИ.
МОЛЯ СЪЩО ТАКА ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ МАНИФЕСТА ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ МЪЖЕ, ЗА Д А УЗНАЯТ ТЕ ЧЕ НЕ СА САМИ В ТЯХНАТА БОРБА! |