Говори се, че на сватбите на холивудските звезди до тях седи по един адвокат, който ще ги защитават в случай на развод. На повечето от нас това ни се струва гавра: на сватбата си да мислиш за развод!
Очевидно сме така осигурени, че ако тръгнем да се развеждаме се налага да спасяваме не “големите” си банкови сметки, а богатата си на чувства безкрайна славянска душа. А тя междувпрочем се нуждае от не по-малка защита. Затова трябва да се сдобием с “душевен адвокат" и предварително да знаем как да излезем от скъсаните любовни и брачни окови с възможно най-малки повреди.
Да се разделиш с любимия човек, е тежко. Като резултат може да се стигне до състояние, което народът нарича любовна треска.
Сексуалната енергия, която не намира изход, избива във високо кръвно, изпотяване, отпадане, болки е корема. За всички тези казуси е виновна отслабената от тежките преживявания вегетативна нервна система.
Тя трябва незабавно да бъде възстановена, но как?
Средствата са прости, но ефективни - хладен душ и въздушни бани, отказ от месна и пикантна храна. Всичко това проглушава обменните процеси. Налага се страдалецът да се откаже от алкохола и цигарите и вместо с тях да се заеме с усилена дихателна гимнастика и физически упражнения до изпотяване. За целта е подходящо всичко: бягане и аеробика, преместване на мебелите, яростно пране, настървено миене на пода и прозорците и ожесточено изтупване на килимите.
Дайте на чувствата си да се излеят във физическо действие, за да не взривят организма ви отвътре. Понякога, за да освободиш душата си, е полезно да по-измъчиш тялото си.
Американският психотерапевт Артур Янов
разработил оригинална терапия за лечение на неврозата чрез викане. Методът е прост:
трябва да изкрещиш всичко, което ти се е натрупало отвътре. Не е задължително това да става в лицето на възлюбения опонент. По подходящо място е гарата, под тракането на ревящия товарен влак. За тези, които се занимават с изкуство, ще помогне и пеенето в хор, свиренето на музикален инструмент или рисуването. Всичко това е проверен начин за изхвърляне на отрицателните емоции.
Нещастната любов е могъщ двигател на прогреса. Великият Фройд направо е твърдял, че всички блага на цивилизацията и културата, от които се ползваме днес, са сублимация на половия инстинкт. Ако му повярваме, то
значи обратната страна на любовната драма си е направо скок към величието и славата.
Научните открития и спортните рекорди, отчаяните възходи и талантливите книги - колко постижения на човешкия дух са длъжници на животворния извор на нещастната любов!
Можем само да сме благодарни на природата, че е измислила и
това чудо на превръщането на индивидуалното нещастие в щастие за много други хора и в крайна сметка и за този, който е претърпял тежко любовно “земетресение”.
Историята дава примери за главозамайващи кариери и успехи, започнали от нещастна любов. Една от тях е свързана с името на френския композитор Ектор Берлиоз, който дълго горял в нежните си чувства към ирландската актриса Хенриета Смитсън. Червенокосата красавица толкова измъчила нещастния Берлиоз с капризите и номерата си, че той решил да й отмъсти. В любовното си страдание той съчинил гениалната “Фантастична симфония", в която
изобразил опърничавата си любима като главна предводителка на сборището на вещици. Според сюжета героят на симфонията убива своята възлюбена - вещица, след което под звуците на безподобен траурен марш отива на екзекуция.
Когато Берлиоз написал последната нота на симфонията, в писмо до свой приятел той споделил, че е
почувствал велико облекчение и пълно избавление от измъчващото го чувство.
Знаменитият френски психолог Жан Пиаже излекувал от нещастна любов една от своите пациентки по следния начин.
Той поискал от нея да изгори всички Негови писма и снимки с изключение на една - най-грозната. По време на хипнотичните сеанси Пиаже карал пациентката си да си спомня и за най-незначителните недостатъци на своя любим. Тези недостатъци той изкусно раздувал до размерите на ужасни пороци. В съхранената снимка лечителят открил сходство на “мъчителя” с огромна и страшна хищна птица. В крайна сметка Пиаже постигнал своето - когато курсът на лечение приключил,
образът на любимия някога човек започнал да предизвиква у пациентката истинско отвращение.
Този начин на лечение помогнал и на героинята от повестта на полския писател Йежи Ставински “Час пик". Архитектът Кшищоф след струпали се на главата му жизнени неприятности решава да се ожени най-накрая за Мая - жената, която дълго и безнадеждно го обичала. Но когато отива при нея, в отговор на предложението си той чува:
“Нямам ни най-малко желание да свързвам с теб съдбата си. Някога много те обичах и бих дала всичко да останеш с мен. Но бързо се убедих, че ти трябвам само в петък вечер. Това беше най-глупавото самоунижение. Трябваше да се спася и твърдо реших да убия в себе си тази любов. Започнах да те разглеждам, да търся в тебе петна, както астрономите ги търсят по слънцето.
Отначало започнах да забелязвам дреболиите - вмирисаните ти чорапи например. Не се обиждай, при такова лечение са добри всякакви средства. В този ден аз с радост открих в лявата ти ноздра три косъма... За съжаление това бяха полумерки. И нерядко вместо отвращение те събуждаха в мене жалост към теб... Оставих кусурите в дрехите ти и физическите ти недостатъци и започнах внимателно да се вслушвам в това, което говориш.
Постепенно направих откритие: под външността ти на интелигент и блестящ ерудит се криеше обикновен фукльо и егоист. В крайна сметка си казах: нима този самозабравил се глупак е мъжът, когото обичам!? Почувствах се и по-умна, и по-хитра, и по-благородна от теб.
И веднъж, когато ти за пореден път избяга от мен, до отказ натъпкан с моите ласкателства, които кипяха в тебе като киселина в акумулатор, аз започнах да се смея... и изведнъж почувствах, че съм свободна, че като те видя, вече никога няма да ми замре сърцето и да ми затреперят ръцете."
Възможно е на някой, в ситуация на развод, да му помогне да дойде на себе си точно този метод: щом започнете да мислите за душевните си болки,
произнесете думата “стоп" и силно се ощипете или се убодете за “лошо поведение”.
Един мой познат го изпробва върху себе си.
Той се наказваше всеки път с удар по челото, когато в съзнанието му се появяваше спомен за бившата му жена, и се поощряваше с шоколад, когато му се улавяше два часа да не мисли за нея. Той се стараеше да обърне гръб на близкото минало, като се съсредоточи върху всекидневните си задачи.
И това даде резултати. Образът на жена му престана да травмира душата му.
Психо-физиолозите твърдят, че силните преживявания създават в кората на главния мозък доминантно огнище, което концентрира енергията в себе си.
Затова най-доброто лечение е да насочиш вниманието си другаде. Да потънеш в работа с главата си. Или да намериш нова любов. Или да се забиеш в планината, където усещането за опасност ти диша е лицето и потискащите мисли отстъпват пред опасността да оцелееш.
Когато страдате от раздяла, помнете, че това е най-доброто доказателство, че сте жив човек, а не пън, неспособен на дълбоко чувство. И много хора биха искали да са на ваше място, защото отсъствието на чувства е още по-голяма бездна.
Ще мине време и вие с благодарност ще си спомняте златото на любовта, с което ви е дарила съдбата и което не е подвластно на времето. Най-добрият изход от неполучаващи се взаимоотношения е да останете приятели.
Животът е твърде сложен и никога не трябва да таим лошо отношение към другия. За да превърнем горчилката от вчерашната любов в мед от сладки спомени.
