Нека погледнем раздялата и от друга гледна точка: времето, през което сте сами, може да ви даде несравними шансове за лично духовно развитие, за придобиване на нови житейски навици.
Пътешествия, интересни срещи, нови приятели.
Ако се научите да изпитвате удовлетворение от живота, живеейки сама, може би някога все пак ще се решите на нова връзка.
Но не защото ви е трудно без опора и не защото сте самотна. Това ще бъде вашият свободен избор.
Тогава може би ще може да кажете:
“Нужен си ми, защото те обичам", а не “Обичам те, защото си ми нужен".
За съжаление, животът сам за мнозина се превръща в примамка, в черна дупка, от която ви се иска час по-бързо да се измъкнете. И като резултат -
необмислени решения, случайни ангажименти и връзки, които по всяка вероятност няма да ви донесат нито облекчение, нито щастие. Други, пък обратно, се затварят сами с болката си.
Една от причините, поради които този период е толкова труден, е тази, че ви
липсва позитивен модел за това, как да живеете сами и да не бъдете самотни.
Изследванията на учените показват, че
жената сравнително по-леко понася раздялата, отколкото мъжът, по-лесно се приспособява към живота сама.
Има два въпроса, по които си струва сериозно да се помисли:
първо, да се научите сами да се грижите за дома си и да уреждате делата си и второ - да се постараете да си създадете приятелски кръг от поддръжници. Ако не се погрижите за това, ежедневните трудности ще ви изваждат от равновесие и просто няма да ви стигат сили и време за такива важни неща, като личен живот и отдих.
Истинската самостоятелност се състои в това, да се научите повечето неща да вършите сами и за своя сметка и винаги да имате под ръка някого, към когото да се обърнете за помощ.
